натруфя
[nɐˈtrufʲɐ]
натруфя значение:
1. (общо) Да украся или облека някого прекалено пищно, силно нагиздено, често до степен на безвкусица.
- Ударение
- натру̀фя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-тру-фя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- натруфя се
- Видова двойка
- натруфям
Примери за използване на натруфя
(общо)
- Майката реши да натруфи детето като кукла за празника.
- Недей да се натруфиш с толкова много бижута.
Антоними на натруфя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:труф-
От корена 'труф', свързан с разкош, украса (срв. архаичното 'труфила' - накити).
Употреба
Чести словосъчетания:
- натруфя се с бижута
- натруфя елхата