Енциклопения на българския език

накича

[nɐˈkit͡ʃɐ]

накича значение:

1. (пряко) Украсявам богато, поставям много украшения, накити или цветя върху някого или нещо.
2. (преносно) Приписвам някому множество качества, епитети или (често иронично) обвинения.
Ударение
накѝча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-ки-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
накича се
Видова двойка
накичвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на накича

(пряко)
  • Момите накичиха косите си с венци от полски цветя.
  • Накичиха елхата с безброй играчки.
(преносно)
  • Вестниците го накичиха с какви ли не прякори.

Антоними на накича

Как се пише накича

Грешни изписвания: накичя, нъкича, накйча
Гласна а в края на формата за 1 л. ед.ч., след 'ч'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:китка
От корена на думата 'китка' (снопче цветя) -> глагол 'кича' (украсявам с цветя). Представката 'на-' добавя значение за пълнота или натрупване на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • накича с цветя
  • накича с бижута
  • накича се като коледна елха
Фразеологизми:
  • накича се като коледна елха