Енциклопения на българския език

натрапчивост

[nɐtrɐpˈt͡ʃivost]

натрапчивост значение:

1. (общо) Свойството на някого да досажда, да се налага на другите против волята им; нахалство, досадност.
2. (психология) Качество на мисъл, идея или спомен, които се появяват в съзнанието против волята на субекта и са трудни за премахване.
Ударение
натра'пчивост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-трап-чи-вост
Род
женски
Мн. число
натрапчивости (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на натрапчивост

(общо)
  • Нейната натрапчивост отблъсна всичките ѝ приятели.
  • Извини ме за натрапчивостта, но трябва да поговорим спешно.
(психология)
  • Мелодията се въртеше в главата му с дразнеща натрапчивост.
  • Натрапчивостта на спомените не му даваше покой през нощта.

Антоними на натрапчивост

Как се пише натрапчивост

Думата се пише с п (проверка: натрапвам, не натрабвам). Като съществително от женски род, завършващо на съгласна, в нечленувана форма завършва на , а не на -тт.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:натрапвам
Произлиза от глагола 'натрапвам' (налагам насила) + наставка '-ив' за образуване на прилагателно + наставка '-ост' за абстрактно съществително. Коренът е свързан със старинното 'трапя' (търпя, понасям мъчнотия).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • излишна натрапчивост
  • граничеща с натрапчивост
  • натрапчивост на мислите
натрапчивост : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник