Енциклопения на българския език

настървение

[nɐstɐrˈvɛniɛ]

настървение значение:

1. (пряко) Състояние на крайна възбуда, ярост и ожесточение, често свързано с желание за нападение или агресия.
2. (преносно) Прекалено силно увлечение или страст при извършване на някаква дейност.
Ударение
настървѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
нас-тър-ве-ни-е
Род
среден
Мн. число
настървения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на настървение

(пряко)
  • Вълците нападаха стадото с невероятно настървение.
  • Тълпата викаше с настървение срещу решението на съдията.
(преносно)
  • Той работеше с настървение, за да завърши проекта навреме.

Антоними на настървение

Как се пише настървение

Коренът се пише с ъ (стръв). Завършва на -ие.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:стръв
Произлиза от 'настървя' (да стана стръвен, хищен). Коренът 'стръв' означава мърша, храна за животни, или примамка, което води до значението на хищност и ярост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • с настървение
  • диво настървение
  • озлобление и настървение