Енциклопения на българския език

настоящ

[nɐstoˈjaʃt]

настоящ значение:

1. (общо) Който се отнася до сегашния момент; днешен, сегашен.
2. (книжовно/остаряло) Истински, действителен, реален.
Ударение
настоя̀щ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
на-сто-ящ
Род
мъжки
Мн. число
настоящи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на настоящ

(общо)
  • Настоящият директор ще се пенсионира догодина.
  • В настоящата ситуация нямаме друг избор.
(книжовно/остаряло)
  • Това беше един настоящ празник за душата.

Антоними на настоящ

Как се пише настоящ

Грешни изписвания: настояш, настоят, нъстоящ, настуящ

Думата завършва на щ, тъй като е причастие по произход. При членуване в мъжки род се пише настоящият/настоящия.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:настояти
Произлиза от сегашно деятелно причастие на старобългарския глагол *настояти* (намирам се, присъствам, съществувам в момента).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • настоящ адрес
  • настоящ момент
  • настоящо време