настоятел
[nɐstoˈjatɛl]
настоятел значение:
1. (обществена дейност) Член на изборен орган (настоятелство) за управление на обществена или културна институция (читалище, училище, църква).
2. (църковно дело) Ръководител на манастир или храм (по-рядко употребявано в сравнение с 'игумен', но срещано в административен контекст).
3. (остаряло) Човек, който настойчиво иска или моли за нещо.
- Ударение
- настоя̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-сто-я-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- настоятели
Примери за използване на настоятел
(обществена дейност)
- Училищните настоятели гласуваха бюджета за новата година.
- Той беше избран за председател на църковното настоятелство.
(църковно дело)
- Настоятелят на храма посрещна владиката.
(остаряло)
- Беше упорит настоятел за правата на работниците.
Синоними на настоятел
Как се пише настоятел
Пише се с я (променливо я) – в мн.ч. настоятели се запазва 'я', тъй като следва мека сричка, но не е под ударение по правилото за променливото я, а по морфологична традиция за суфикса -тел.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:настоявам
Субстантивирано от глагола 'настоявам' (стоя твърдо на нещо, грижа се за нещо) с наставка за деятел '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- училищен настоятел
- църковен настоятел
- читалищен настоятел