наставнически
[naˈstavnit͡ʃɛski]
наставнически значение:
1. (пряко) Който се отнася до наставник; характерен за ментор или учител.
2. (преносно) Който е изпълнен с поучения, назидателен, понякога снизходителен или досаден тон.
- Ударение
- наста̀внически
- Част на речта
- прилагателно име, наречие
- Сричкоделение
- на-став-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наставнически
Примери за използване на наставнически
(пряко)
- Той пое своята наставническа роля с голяма отговорност.
- Наставническият подход даде добри резултати при обучението на новите кадри.
(преносно)
- Говореше с наставнически тон, който дразнеше околните.
- Не ми размахвай пръст наставнически!
Синоними на наставнически
Антоними на наставнически
Как се пише наставнически
Пише се със с в наставката -ески.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наставник
Произлиза от 'наставник' (учител, ментор), което идва от старобългарски 'наставити' (поставям, уча).
Употреба
Чести словосъчетания:
- наставнически тон
- наставнически подход
Популярни търсения и запитвания за наставнически
какво е наставнически, наставнически или наставничезки, наставнически или нъставнически, наставнически или настъвнически, наставнически или наставнйчески, наставнически или наставническй, наставничезки или нъставнически, наставничезки или настъвнически, наставничезки или наставнйчески, наставничезки или наставническй, нъставнически или настъвнически, нъставнически или наставнйчески, нъставнически или наставническй, настъвнически или наставнйчески, настъвнически или наставническй, наставнйчески или наставническй