Енциклопения на българския език

аристокрация

[aristokrat͡sija]

аристокрация значение:

1. (пряко) Висша, привилегирована класа в робовладелското и феодалното общество, съставена от едри земевладелци и родова знат.
2. (политология) Форма на държавно управление, при която властта е в ръцете на привилегировано малцинство от знатни произход.
3. (преносно) Елитна част от някаква общност; най-изтъкнатите представители в дадена сфера.
Ударение
аристокра̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-рис-то-кра-ци-я
Род
женски
Мн. число
аристокрации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на аристокрация

(пряко)
  • Френската аристокрация губи своите привилегии след революцията.
(политология)
  • Спарта е класически пример за военна аристокрация.
(преносно)
  • Това е аристокрацията на научната мисъл.

Синоними на аристокрация

Антоними на аристокрация

Как се пише аристокрация

Думата се пише с и (аристо-), а не с 'е'. Окончанието е -ия.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀριστοκρατία (aristokratía)
Заета чрез френски или руски. Произлиза от старогръцките думи ἄριστος (aristos) – „най-добър“ и κράτος (kratos) – „власт“, „сила“. Първоначалното значение е „власт на най-добрите“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • родова аристокрация
  • финансова аристокрация
  • духовна аристокрация