напор
[nɐˈpɔr]
напор значение:
1. (пряко) Силен физически натиск, налягане или устрем на движеща се маса (вода, въздух, хора).
2. (преносно) Интензивно проявление на чувства, енергия или настойчивост; силно желание за действие.
- Ударение
- на'пор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-пор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- напори
Примери за използване на напор
(пряко)
- Стената поддаде под напора на водата.
- Вятърът духаше със силен напор.
(преносно)
- Той работеше с творчески напор.
- Не издържа на напора на въпросите и призна всичко.
Антоними на напор
Как се пише напор
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:напора
От глагола 'напирам'. Съставена от представка 'на-' и корен, свързан с натиск, бутане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- воден напор
- въздушен напор
- под напора на