Енциклопения на българския език

напарване

[nɐˈparvɐnɛ]

напарване значение:

1. (технология/медицина/бит) Обработване или насищане на нещо с гореща пара.
Ударение
напа̀рване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-пар-ва-не
Род
среден
Мн. число
напарвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на напарване

(технология/медицина/бит)
  • Напарването на лицето с билки отпушва порите.
  • Технология за напарване на дървесина преди огъване.

Синоними на напарване

Антоними на напарване

Как се пише напарване

Грешни изписвания: нъпарване, напърване, напарвъне
Коренът е 'пар' (от пара), пише се с а.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пара
От глагола 'напарвам', производен от съществителното 'пара'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • напарване на лице
  • вакуумно напарване