Енциклопения на българския език

наместване

[nɐˈmɛstvɐnɛ]

наместване значение:

1. (пряко) Поставяне на нещо или някого на определеното, удобното или правилното място; нагласяване.
2. (медицина) Медицинска манипулация за връщане на счупена кост или изкълчена става в анатомично правилната позиция.
3. (разговорно) Уреждане на работа или пост, често с връзки.
Ударение
наме́стване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-мест-ва-не
Род
среден
Мн. число
намествания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наместване

(пряко)
  • Наместването на мебелите в малката стая отне часове.
  • Тя се зае с наместването на възглавницата за по-голямо удобство.
(медицина)
  • Докторът извърши успешно наместване на рамото.
(разговорно)
  • След дълго търсене успя с наместването на държавна служба.

Антоними на наместване

Как се пише наместване

Пише се с 'е' в корена (от място/места).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣсто
От корена 'място' (мѣсто) + представка 'на-'. Означава поставяне на правилното място.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наместване на кост
  • наместване на пластовете