Енциклопения на българския език

налучквам

[nɐˈlutʃkvɐm]

налучквам значение:

1. (пряко) Намирам нещо чрез опипване в тъмното или без да гледам.
2. (преносно) Откривам истината, верния отговор или решение чрез предположения и догадки, без сигурни знания.
Ударение
налу'чквам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-луч-квам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
налучкам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на налучквам

(пряко)
  • В тъмната стая едва налучквах пътя към вратата.
  • Той бръкна в джоба си и налучка ключовете.
(преносно)
  • Ученикът не знаеше урока, но налучкваше верните отговори.
  • Следователят налучка вярната следа интуитивно.

Антоними на налучквам

Как се пише налучквам

Пише се с наставка -квам.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лъча / лък
Свързано с корена на думата 'случвам' или 'лък' (прицелвам се). Етимологията вероятно се свързва с идеята за улучване на целта без пряка видимост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • налучквам пътя
  • налучквам отговора
  • налучквам верния тон
Фразеологизми:
  • налучквам в мъгла
налучквам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник