Енциклопения на българския език

греша

[grɛˈʃa]

греша значение:

1. (общо) Правя грешка; допускам неточност в мислите, изчисленията или действията си.
2. (религия/морал) Върша грях; нарушавам морални или религиозни норми.
Ударение
греша̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
гре-ша
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
сгреша
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на греша

(общо)
  • Ако не греша, срещата е утре.
  • Човешко е да се греши.
(религия/морал)
  • Той се разкая, че е грешил пред Бога.
  • Грешиш спрямо родителите си с това държание.

Как се пише греша

Грешни изписвания: гриша
Коренът се пише с 'е' (от ятовата гласна в *grěxъ).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:грѣшити
Произлиза от праславянската форма *grěxъ (грях). Първоначалното значение е свързано с отклонение от правилния път или норма.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ако не греша
  • жестоко греша
Фразеологизми:
  • греша душата си

Популярни търсения и запитвания за греша