надменен
[nɐdˈmɛnɛn]
надменен значение:
1. (характер) Който се държи високомерно, пренебрежително към околните; изпълнен с гордост и самочувствие без покритие.
- Ударение
- надмѐнен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- над-ме-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- надменни
Примери за използване на надменен
(характер)
- Той хвърли надменен поглед към сервитьора и не отговори на поздрава.
- Надменният тон на гласа му дразнеше всички присъстващи.
Синоними на надменен
Как се пише надменен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мьнѣти (mĭněti)
Произлиза от старобългарския глагол 'мьнѣти' (мисля, смятам). Формирана с представка 'над-', буквално означаваща 'човек, който мисли себе си за нещо повече от другите' (над-мнящ).
Употреба
Чести словосъчетания:
- надменен поглед
- надменно държание
- надменен тон
- надменна усмивка