наградя
[nɐgrɐˈdʲɤ]
наградя значение:
1. (пряко) Давам награда, отличие или парична сума на някого за постигнати успехи, заслуги или добра работа.
2. (преносно) Отвръщам на някого с добро или лошо (обикновено иронично) за негова постъпка.
- Ударение
- наградя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-гра-дя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- наградя се
- Видова двойка
- награждавам
Примери за използване на наградя
(пряко)
- Директорът реши да наградя служителя на месеца с бонус.
- Ще наградя победителите в конкурса на специална церемония.
(преносно)
- Съдбата ще го награди за търпението му.
- Защо трябваше да го наградя с такова презрение след всичко, което направи?
Антоними на наградя
Как се пише наградя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:градъ
Произлиза от корена *grad* (строеж, град), който в старобългарски формира думата 'награда' – първоначално означаващо нещо дадено в замяна или възмездие. Морфологично е образувана от префикс 'на-' и корен '-град-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наградя с орден
- наградя с грамота
- щедро наградя
Фразеологизми:
- наградя с мълчание
- наградя по заслуги