нагайка
[nɐˈɡajkɐ]
нагайка значение:
1. (история/бит) Къс и дебел камшик, изплетен от ремъци, често с оловен накрайник, използван традиционно от казаците.
- Ударение
- нага̀йка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-гай-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- нагайки
Примери за използване на нагайка
(история/бит)
- Казакът размаха своята нагайка заплашително.
- Ударите от нагайка оставяха тежки следи.
Етимология
Произход:Руски/Тюркски
Оригинална дума:nogai
Заемка от руски 'нагайка', произлизащо от етнонима 'ногайци' (татарско племе), които са използвали този тип бич.
Употреба
Чести словосъчетания:
- казашка нагайка
- удрям с нагайка