мъченица

[mɐt͡ʃɛˈnit͡sɐ]

мъченица значение:

1. (Религия) Жена, която е подложена на мъчения и страда в името на своята християнска вяра или идеи.

2. (Пряко/Преносно) Жена, която търпи големи несгоди, болки или тежък живот; страдалница.

Ударение: мъченѝца
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: мъ-че-ни-ца
Род: женски
Мн. число: мъченици

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъченица

(Религия)

Света Варвара е една от най-почитаните християнски мъченици.
Иконата изобразява великата мъченица с палмова клонка в ръка.

(Пряко/Преносно)

Тя живееше като мъченица с пияния си съпруг, но никога не се оплака.
Майка ѝ беше истинска мъченица, отгледала сама пет деца в недоимък.

Синоними на мъченица

страдалница, светица, жертва

Как се пише мъченица

Грешни изписвания: мъчиница, маченица, мъченйца

Думата се пише с е в корена (мъче-), тъй като произлиза от глагола мъча, където основната гласна се запазва, или по аналогия с наставката за деятели.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:мѫченица

Произлиза от старобългарската дума за мъка, страдание. Свързана е с глагола 'мъча'. Първоначалното значение е тясно свързано с християнския култ към светците, пострадали за вярата.

Употреба

Чести словосъчетания:

велика мъченица
християнска мъченица

мъченица