Енциклопения на българския език

мътя

[ˈmɤtʲɐ]

мътя значение:

1. (пряко) Правя течност непрозрачна, като разбърквам утайката ѝ.
2. (биология) Лежа върху яйца, за да се излюпят малки (за птици).
3. (преносно) Създавам интриги, безредици или неяснота.
Ударение
мъ̀тя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
мъ-тя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
мътя се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мътя

(пряко)
  • Не гази в реката, защото мътиш водата.
  • Силният дъжд мъти потока.
(биология)
  • Кокошката мъти яйцата вече трета седмица.
  • Този вид птици мъти на земята.
(преносно)
  • Той само мъти главите на хората с празни обещания.

Антоними на мътя

Как се пише мътя

Грешни изписвания: мъта, матя
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (мътя), а не , защото коренът завършва на мека съгласна.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*mǫtiti
Старобългарски 'мѫтити'. Сродна с думи в други славянски езици със значение за разбъркване на утайка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мътя вода
  • мътя яйца
  • мътя главата
Фразеологизми:
  • мътя водата на някого
  • в мътна вода риба лови

Популярни търсения и запитвания за мътя

мътя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник