утаявам
[u.tɐˈja.vɐm]
- Ударение
- утая̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-та-я-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- утаявам се
- Видова двойка
- утая
Как се пише утаявам
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:таити
Произлиза от корена на старобългарския глагол 'таити' (крия, пазя в тайна) с префикс 'у-'. Първоначалното значение е свързано със скриване, а по-късно се развива специализираното значение за химическо/физическо отлагане на седименти (утайка) – нещо, което се 'скрива' на дъното.
Употреба
Чести словосъчетания:
- утаявам се на дъното
- утаявам разтвор
- утаявам емоциите