Енциклопения на българския език

мъжленце

[mɐʒˈlɛntsɛ]

мъжленце значение:

1. (разговорно) Умалително за съпруг или мъж, често използвано с оттънок на ирония, пренебрежение (за слаб, дребен или безхарактерен мъж) или понякога гальовно.
Ударение
мъжлѐнце
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мъж-лен-це
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
мъжленца
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъжленце

(разговорно)
  • Тя командваше своето послушно мъжленце както си искаше.
  • Гледаше го с насмешка – едно дребно, свито мъжленце.

Синоними на мъжленце

Антоними на мъжленце

Как се пише мъжленце

Грешни изписвания: мъшленце, мажленце
Коренът се пише със ж (проверка: мъжът). Окончанието е -це, характерно за умалителни съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мъж
Умалителна форма на 'мъж', образувана чрез разширения суфикс '-ленце' (или стъпаловидно: мъж -> мъжле -> мъжленце).