Енциклопения на българския език

мъжец

[mɐˈʒɛt͡s]

мъжец значение:

1. (анатомия) Малко конусовидно образувание от мека тъкан, висящо от средата на мекото небце в устната кухина (увула).
2. (разговорно) Умалително за мъж – обикновено с оттенок на ирония, съжаление или пренебрежение.
Ударение
мъж̀ец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мъ-жец
Род
мъжки
Мн. число
мъжеци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъжец

(анатомия)
  • При възпаление на гърлото мъжецът често се подува и зачервява.
  • Лекарят огледа сливиците и мъжеца на детето.
(разговорно)
  • Той беше един дребен, свит мъжец, който рядко смееше да проговори.
  • Какъв мъжец само, не смее да погледне жена си в очите!

Синоними на мъжец

Антоними на мъжец

Как се пише мъжец

Грешни изписвания: мажец, мъжес
Пише се с 'ъ' в корена (проверка с думата мъж) и завършва на 'ц'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѫжь
Умалителна форма на думата 'мъж', образувана с наставката '-ец'. В анатомичното значение е калка или семантично развитие поради визуална аналогия (висящо образование).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • паднал мъжец
  • подут мъжец
Фразеологизми:
  • да ти падна мъжецът

Популярни търсения и запитвания за мъжец