Енциклопения на българския език

мъдър

[ˈmɤdɐr]

мъдър значение:

1. (характеристика на човек) Който притежава голям житейски опит, дълбоки познания и способност да съди правилно за нещата.
2. (преносно) Който изразява или съдържа мъдрост (за постъпка, съвет, решение).
Ударение
мъ̀дър
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
мъ-дър
Род
мъжки
Мн. число
мъдри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъдър

(характеристика на човек)
  • Той беше мъдър старец, когото цялото село уважаваше.
  • Мъдрият ръководител слуша повече, отколкото говори.
(преносно)
  • Това беше мъдър ход от негова страна.
  • В книгата има много мъдри мисли.

Антоними на мъдър

Как се пише мъдър

Грешни изписвания: мъдърът, мадър, мъдар
При членуване и формиране на множествено число гласната ъ изпада (т.нар. непостоянно ъ): мъдрия, мъдра, мъдро, мъдри.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѫдръ
Наследствена дума от праславянски *mǫdrъ. Сродна с литовското 'mandras' (бодър, горделив).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мъдър съвет
  • мъдър човек
  • мъдър държавник
Фразеологизми:
  • утрото е по-мъдро от вечерта