Енциклопения на българския език

мръсник

[mrɐsˈnik]

мръсник значение:

1. (преносно) Човек, който извършва неморални, подли или долни постъпки; безчестник.
2. (разговорно) Човек, който е физически нечистоплътен (рядка употреба, по-често се използва 'мърльо').
Ударение
мръсни'к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мръс-ник
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
мръсници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мръсник

(преносно)
  • Този мръсник ме излъга и ми взе парите.
  • Не искам да имам нищо общо с такива мръсници.
(разговорно)
  • Изкъпи се, не бъди такъв мръсник.

Антоними на мръсник

Как се пише мръсник

Грешни изписвания: мръстник, мрасник, мръснйк
Думата се пише без т. Проверка: мръсен (няма звук 'т').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мръсен
Производна дума от прилагателното 'мръсен' + наставката за деятел/носител на качество '-ник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • долен мръсник
  • голям мръсник
мръсник : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник