Енциклопения на българския език

мошеничество

[moˈʃɛnit͡ʃɛstvo]

мошеничество значение:

1. (право/общо) Действие или поведение на мошеник; измама, хитрост с цел облагодетелстване за сметка на другиго.
Ударение
моше'ничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-ше-ни-чест-во
Род
среден
Мн. число
мошеничества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мошеничество

(право/общо)
  • Той беше осъден за финансово мошеничество в особено големи размери.
  • Цялата схема се оказа едно голямо мошеничество.

Синоними на мошеничество

Антоними на мошеничество

Как се пише мошеничество

В българския език се пише с едно 'н', за разлика от руския оригинал (мошенничество). Гласната в първата сричка е 'о', въпреки редукцията при изговор.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:мошенничество
Заета от руски език, където произлиза от думата 'мошна' (кесия, торба). Първоначалното значение е било 'джебчийство', 'кражба на кесии', което по-късно се разширява до измама.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дребно мошеничество
  • извършвам мошеничество
мошеничество : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник