морал
[moˈral]
морал значение:
1. (етика) Система от норми за поведение, принципи за добро и зло, които регулират отношенията между хората в обществото.
2. (психология) Душевно състояние, бодрост, вътрешна сила и увереност (често като 'боен дух').
3. (литература) Поука, извод от литературно произведение (напр. басня).
- Ударение
- мора'л
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-рал
- Род
- мъжки
- Мн. число
- морали (рядко, в спец. значения)
Примери за използване на морал
(етика)
- Това поведение противоречи на християнския морал.
(психология)
- След победата моралът на войниците се повиши значително.
(литература)
- Моралът на историята е, че честността се възнаграждава.
Синоними на морал
Антоними на морал
Как се пише морал
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:moralis
От латинското 'moralis', въведено от Цицерон като превод на гръцкото 'ethikos'. Свързано е с 'mos' (мн.ч. 'mores') – обичай, нрав.
Употреба
Чести словосъчетания:
- висок морал
- двоен морал
- обществен морал
Фразеологизми:
- чета морал