мируване
[miˈruvɐnɛ]
мируване значение:
1. (пряко) Стоене в покой, без движение или без пакости (често за деца или животни).
2. (преносно) Липса на активна дейност, въздържане от намеса; пасивност.
- Ударение
- миру̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ми-ру-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- мирувания
Примери за използване на мируване
(пряко)
- Детето не издържа на дългото мируване и скочи от стола.
- Заповядаха им пълно мируване, за да не бъдат забелязани.
(преносно)
- Политическото мируване по време на кризата беше изтълкувано като слабост.
Синоними на мируване
Как се пише мируване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:миръ
От глагола 'мирувам', производен на съществителното 'мир'. Има общославянски корен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мирно мируване
- време за мируване