Енциклопения на българския език

миролюбиво

[miroljuˈbivo]

миролюбиво значение:

1. (пряко) По начин, изразяващ стремеж към мир, спокойствие и избягване на конфликти; без агресия.
Ударение
миролюбѝво
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
ми-ро-лю-би-во
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на миролюбиво

(пряко)
  • Кучето размаха опашка и ни погледна миролюбиво.
  • Двете страни решиха спора миролюбиво на масата за преговори.

Как се пише миролюбиво

Сложната дума се пише слято. Съединителната гласна е о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мир + любя
Сложна дума, съставена от съществителното 'мир' и глагола 'любя' (обичам), свързани със съединителна гласна 'о'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • миролюбиво решение
  • миролюбиво население
  • настроени миролюбиво