Енциклопения на българския език

мигване

[ˈmiɡvɐnɛ]

мигване значение:

1. (физиология) Еднократно, бързо затваряне и отваряне на клепачите.
2. (преносно) Изключително кратък период от време.
Ударение
мѝгване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
миг-ва-не
Род
среден
Мн. число
мигвания
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мигване

(физиология)
  • Той се съгласи с едва забележимо мигване.
  • Без да трепне, без нито едно мигване, тя гледаше в очите му.
(преносно)
  • Всичко се случи за едно мигване на окото.

Синоними на мигване

Антоними на мигване

Как се пише мигване

Грешни изписвания: мигвъне, мйгване
Гласната в суфикса е а (-ване), тъй като ударението пада върху корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:миг
Отглаголно съществително от 'мигна' (свършен вид). Коренът 'миг' има славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дори и мигване
  • едно мигване
Фразеологизми:
  • без да му мигне окото
  • за едно мигване