Енциклопения на българския език

меркантилен

[mɛrkɐnˈtilɛn]

меркантилен значение:

1. (търговия) Който се отнася до търговията; търговски.
2. (преносно) Който е прекомерно пресметлив, воден единствено от стремеж към лична материална облага и печалба; сметкаджийски.
Ударение
меркантѝлен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
мер-кан-ти-лен
Род
мъжки
Мн. число
меркантилни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на меркантилен

(търговия)
  • Градът се развиваше като важен меркантилен център през XIX век.
(преносно)
  • Тя беше разочарована от неговото меркантилно отношение към брака.
  • Меркантилните интереси надделяха над моралните ценности.

Антоними на меркантилен

Как се пише меркантилен

Думата се пише с е в първата сричка – меркантилен (от лат. mercari).

Етимология

Произход:Френски / Италиански
Оригинална дума:mercantile / mercantile
Заета в българския език през западно-европейски езици (френски *mercantile* или италиански *mercantile*), които от своя страна произлизат от латинската дума *mercari* (търгувам) и *mercans* (търговец).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • меркантилен дух
  • меркантилни подбуди
  • меркантилно поведение