Енциклопения на българския език

мераклия

[mɛrɐˈklijɐ]

мераклия значение:

1. (пряко) Човек, който изпитва силно желание или страст към нещо; ентусиаст.
2. (характеристика) Човек, който върши работата си с любов, старание и вкус; естет в работата си.
Ударение
меракли'я
Част на речта
съществително име, прилагателно име
Сричкоделение
ме-рак-ли-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
мераклии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мераклия

(пряко)
  • Той е голям мераклия за риболов.
  • Имаше много мераклии да се включат в състезанието.
(характеристика)
  • Майсторът се оказа мераклия и направи ремонта перфектно.
  • Къщата е строена от мераклия, всичко е изпипано до детайл.

Как се пише мераклия

Грешни изписвания: мираклия, меръклия, мераклйя
Думата се пише с е в първата сричка (мерак).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:meraklı
От турската дума 'merak' (любопитство, интерес, страст), която е с арабски корен, плюс наставка '-lı' (бълг. -лия).