Енциклопения на българския език

мастодонт

[mastoˈdɔnt]

мастодонт значение:

1. (палеонтология) Изчезнал голям бозайник от разред Хоботни, подобен на слона, но с по-масивни кости и различни зъби.
2. (преносно) Нещо огромно, тромаво и често остаряло (организация, сграда, структура).
Ударение
мастодо'нт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мас-то-донт
Род
мъжки
Мн. число
мастодонти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мастодонт

(палеонтология)
  • В музея е изложен отлично запазен скелет на мастодонт.
(преносно)
  • Държавното предприятие се беше превърнало в неефективен административен мастодонт.

Синоними на мастодонт

Антоними на мастодонт

Как се пише мастодонт

Думата завършва на т. Правописът следва транслитерацията от гръцки/латински корен.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:mastos + odous
Образувано от старогръцките думи *mastos* (гърда, бозка) и *odous*/*odontos* (зъб), поради специфичната форма на зъбните им коронки.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • индустриален мастодонт
  • праисторически мастодонт