Енциклопения на българския език

маскара

[mɐskɐˈra]

маскара значение:

1. (преносно) Човек, който е извършил нещо срамно или подло; безчестник, негодник (често използвано като обида).
2. (остаряло) Срам, позор, излагация.
3. (етнография) Маскиран човек, участник в кукерски или карнавални игри (диалектно).
Ударение
маскара̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мас-ка-ра
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
маскари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на маскара

(преносно)
  • Този политик се оказа голяма маскара.
  • Не му вярвай, той е стара маскара.
(остаряло)
  • Голяма маскара стана на площада вчера.
  • Недей прави маскара пред хората.
(етнография)
  • Маскарите обикаляха селото и гонеха злите духове.

Антоними на маскара

Как се пише маскара

Грешни изписвания: мъскара, маскъра
Думата се пише с три а. Ударението е на последната сричка.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:maskara
Заета от турски (maskara - шут, посмешище), която идва от арабски (mashara - присмех). В старобългарския и диалектите означава и 'маскиран човек'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голяма маскара
  • стара маскара
Фразеологизми:
  • всички са маскари