Енциклопения на българския език

маниакален

[mɐniɐˈkalɛn]

маниакален значение:

1. (медицина) Свързан с мания (психично разстройство), свойствен за мания.
2. (преносно) Който се извършва с прекалено, болезнено усърдие, страст или натрапчивост; фанатичен.
Ударение
маниака'лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ма-ни-а-ка-лен
Род
мъжки
Мн. число
маниакални
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на маниакален

(медицина)
  • Пациентът навлезе в маниакална фаза на биполярното разстройство.
  • Наблюдава се маниакално поведение и хиперактивност.
(преносно)
  • Той преследваше целите си с маниакална упоритост.
  • Тя поддържаше чистотата в къщата с маниакална педантичност.

Антоними на маниакален

Как се пише маниакален

Пише се -иа- (маниакален), а не -ия-, въпреки че идва от мания. Това следва правилото за чужди думи, където ударението не пада върху окончанието.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:mania
От гръцката дума *mania* (лудост, ярост) през западноевропейски езици (френски *maniaque* или немски *maniakalisch*) + българската наставка *-ен*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • маниакална депресия
  • маниакален смях
  • маниакална ревност