клепало
[klɛˈpalo]
клепало значение:
1. (религия / музика) Уред (дървена или метална дъска), който се бие с чукче, за да свиква вярващите на църква; предшественик на камбаната.
2. (техника) Език на камбана; метална част, която удря.
3. (анатомия (остаряло/диалектно)) Клепач на око.
- Ударение
- клепа̀ло
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кле-па-ло
- Род
- среден
- Мн. число
- клепала
Примери за използване на клепало
(религия / музика)
- Звукът на дървеното клепало огласи манастирския двор.
- Бият клепалото за вечерня.
(техника)
- Клепалото на камбаната се беше откачило.
(анатомия (остаряло/диалектно))
- Клепалата му натежаха от сън.
Как се пише клепало
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клепати
От глагола 'клепам' (бия, чукам, ударям), старобългарски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дървено клепало
- бия клепалото
Фразеологизми:
- хлопа му клепалото (говори много и безмислено)