Енциклопения на българския език

лъгане

[ˈlɤgɐnɛ]

лъгане значение:

1. (общо) Действието да се изричат неверни твърдения с цел заблуда.
2. (преносно) Вдъхване на напразни надежди; даване на неизпълними обещания.
Ударение
лъ̀гане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лъ-га-не
Род
среден
Мн. число
лъгания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лъгане

(общо)
  • Лъгането се превърна в негова втора природа.
  • Хванаха го в лъгане още на първия въпрос.
(преносно)
  • Стига с това лъгане, че ще вдигнат заплатите.
  • Политическото лъгане преди избори е традиция.

Антоними на лъгане

Как се пише лъгане

Грешни изписвания: лагане, лъгъне
Думата се пише с променливо ъ, което в корена на глагола лъжа се запазва под ударение и в производните форми.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лъжа
От глагола 'лъжа'. Коренът е праславянски *lъžь (лъжа), сроден с литовското 'lūžti' (чупя се) и латвийското 'lauzt' (чупя), с първоначално значение 'изкривяване на истината'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безсрамно лъгане
  • патологично лъгане

Популярни търсения и запитвания за лъгане