Енциклопения на българския език

лук

[luk]

лук значение:

1. (ботаника) Двугодишно или многогодишно тревисто растение от семейство Лукови (Alliaceae) с остра миризма и лют вкус, чиято луковица и листа се използват за храна.
2. (кулинария) Ядливата част (луковицата) на това растение.
Ударение
лу̀к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лук
Род
мъжки
Мн. число
лукове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лук

(ботаника)
  • Нарязах една глава кромид лук за салатата.
  • Зеленият лук е богат на витамини през пролетта.
(кулинария)
  • Ястието става по-вкусно, ако лукът се запържи предварително.

Синоними на лук

Как се пише лук

Грешни изписвания: луг

Думата се пише с к в края. Проверката се прави чрез формата за множествено число или членуваната форма: лукове, лукът, където звукът к се чува ясно.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:локъ
От праславянското *lukъ, което е древна заемка от германските езици (сравни староскандинавското *laukr). Сродна с английското 'leek'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кромид лук
  • зелен лук
  • праз лук
  • глава лук
Фразеологизми:
  • на всяка манджа мерудия (лук)
  • не съм ял лук, не съм мирисал

Популярни търсения и запитвания за лук