Енциклопения на българския език

кромид

[kroˈmit]

кромид значение:

1. (ботаника/кулинария) Вид лук (Allium cepa) с голяма, обикновено лютива глава, съставена от месести люспи, широко използван като зеленчук и подправка.
Ударение
кромѝд
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кро-мид
Род
мъжки
Мн. число
кромиди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кромид

(ботаника/кулинария)
  • Нарязах две глави кромид за салатата.
  • Баба сплете кромида на венци и го окачи под навеса.

Синоними на кромид

Как се пише кромид

Грешни изписвания: крумид, кромит, кромйд
Думата се пише с о в първата сричка и завършва на д. Проверка: кромидът, кромиди.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:kremmýdi (κρεμμύδι)
Заета от гръцкото *κρεμμύδι*, умалителна форма на старогръцкото *кρόμμυον* (krómmyon) – вид лук.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • глава кромид
  • кромид лук
  • лют кромид
Фразеологизми:
  • по-прост и от кромид лук
кромид : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник