Енциклопения на българския език

лик

[lik]

лик значение:

1. (пряко / поетично) Лице на човек, външен вид или образ.
2. (църковно) Изображение на светец върху икона.
3. (игри (карти)) Карта с изображение на човешка фигура (вале, дама, поп); боя в картите (диалектно/остаряло).
Ударение
лѝк
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лик
Род
мъжки
Мн. число
ликове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лик

(пряко / поетично)
  • Светлият ѝ лик грееше от щастие.
  • По стените бяха окачени ликовете на велики революционери.
(църковно)
  • От иконата ме гледаше строго ликът на свети Георги.
(игри (карти))
  • В ръката си имаше само два лика и нито една десетка.

Как се пише лик

Думата се пише с и. Да не се бърка с лек (лекарство) или лък (олио/оръжие).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ликъ
Стара славянска дума, означаваща „лице“, „образ“, „изображение“, „събрание“ (хор).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • светъл лик
  • божествен лик
Фразеологизми:
  • лика-прилика