Енциклопения на българския език

лис

[lis]

лис значение:

1. (животновъдство) За домашно животно (обикновено кон, вол или куче): който има бяло петно на челото или на главата.
2. (разговорно) Плешив, гладък, лишен от косми или растителност (остаряло или диалектно значение).
Ударение
ли'с
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
лис
Род
мъжки
Мн. число
лиси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лис

(животновъдство)
  • В обора имаше един чер кон и един лис бик.
  • Кучето беше черно, но лисо – с бяла звезда на челото.
(разговорно)
  • Лиса глава.

Синоними на лис

Антоними на лис

Как се пише лис

Думата се пише с с в края. Да не се бърка с 'лист' (част от растение).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*lysъ
Наследена от праславянски *lysъ (плешив, с бяло петно). Сродна с руското 'лысый' (плешив).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лиса крава
  • лис кон
Фразеологизми:
  • Лисан Дебелан
лис : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник