Енциклопения на българския език

лиричен

[liˈrit͡ʃɛn]

лиричен значение:

1. (Литературознание) Който се отнася до лириката като литературен род; който притежава особеностите на лириката.
2. (Пряко) Който е изпълнен с чувствителност, нежност и емоционалност; прочувствен.
Ударение
лирѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ли-ри-чен
Род
мъжки
Мн. число
лирични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лиричен

(Литературознание)
  • Лиричният герой в стихотворението изразява мъката на автора.
  • Това е един от най-силните му лирични текстове.
(Пряко)
  • Тя изпадна в лирично настроение при вида на залеза.
  • Филмът имаше неочакван лиричен финал.

Как се пише лиричен

Грешни изписвания: леричен, лиричън, лйричен, лирйчен
Думата се пише с и в първата сричка (от корена лир-) и променливо я (в случая е) в наставката, но при членуване се запазва основната форма: лиричния(т).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:lyrikos
Заета чрез западноевропейски езици (френски lyrique, немски lyrisch) или руски. Произлиза от старогръцката дума λυρικός (lyrikos), означаваща „пеещ се под съпровод на лира“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лиричен герой
  • лирично отстъпление
  • лирична поезия
  • лиричен натюрморт