Енциклопения на българския език

лея

[ˈlɛjɐ]

лея значение:

1. (пряко) Сипвам течност така, че да тече на струя; изливам.
2. (техника) Изработвам предмети от разтопен метал или друг материал чрез изливане във форми.
3. (преносно) Издавам силен, продължителен звук (за глас, музика) или изпускам обилно (сълзи, кръв).
Ударение
ле'я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ле-я
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
лея се
Видова двойка
излея
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лея

(пряко)
  • Дъждът се лее като из ведро.
  • Градинарят лее вода в лехите.
(техника)
  • В този цех леят стомана за корабни детайли.
  • Майсторът лее камбани по старинна технология.
(преносно)
  • Песен се лее над полето.
  • Тя лее сълзи за изгубената любов.

Как се пише лея

Грешни изписвания: леа
Глаголът завършва на в 1 л. ед.ч. (лея) и 3 л. мн.ч. (леят), а в останалите форми коренът е с гласна е (лееш, лее, леем, леете).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лиꙗти
От праславянското *lijati, с индоевропейски корен *ley- (тека, изливам). Сродна с гръцкото 'leibo' (изливам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лея сълзи
  • лея куршум
  • лея бетон
Фразеологизми:
  • лея се като из ведро

Популярни търсения и запитвания за лея