звуча
[zvuˈt͡ʃa]
звуча значение:
1. (пряко) Издавам звук, чувам се.
2. (преносно) Създавам определено впечатление чрез думите или тона си.
- Ударение
- звуча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- зву-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- прозвуча
Примери за използване на звуча
(пряко)
- Музиката звучеше силно в залата.
- Гласът му звучи дрезгаво след настинката.
(преносно)
- Това предложение звучи примамливо.
- Думите му звучаха като заплаха.
Синоними на звуча
Как се пише звуча
Грешни изписвания: звоча
Пише се с у в корена. Глаголът е от II спрежение (аз звуча, ти звучиш).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звѫкъ
От съществителното 'звук'. Коренът е общославянски *zvukъ, свързан с глагола *zvoniti (звъня).
Употреба
Чести словосъчетания:
- звучи добре
- звучи познато
- звучи гордо