Енциклопения на българския език

лествица

[ˈlɛstvit͡sa]

лествица значение:

1. (религия) Вид молитвена броеница (от кожа или вълна) в православието, чиито възли са изплетени по специфичен начин; символизира духовната стълба към небето.
2. (литература) Популярно наименование на аскетическото съчинение 'Лествица на божественото възхождане' от св. Йоан Лествичник.
Ударение
лѐствица
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лест-ви-ца
Род
женски
Мн. число
лествици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лествица

(религия)
  • Монахът държеше кожена лествица в лявата си ръка по време на службата.
  • Лествицата служи за броене на молитвите и поклоните.
(литература)
  • Четенето на Лествицата е традиция по време на Великия пост.

Синоними на лествица

Как се пише лествица

Грешни изписвания: лесвица, лестница, лествйца
Съдържа групата съгласни -ств-. Думата е архаична/църковна, не бива да се бърка с русизма 'лестница'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѣствица
От старобългарската дума 'лѣствица' (стълба), произлизаща от 'лѣзти' (катеря се, лазя). Сродна със съвременната дума 'стълбица' (през формата 'лестница' в руски).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кожена лествица
  • Йоан Лествичник