броеница
[broɛˈnit͡sɐ]
броеница значение:
1. (религия/бит) Наниз от зърна (от дърво, камък, кехлибар и др.) на връв, който служи за отброяване на молитви или за занимание на ръцете.
2. (преносно) Дълга, непрекъсната поредица от еднородни обекти или събития.
- Ударение
- броенѝца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бро-е-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- броеници
Примери за използване на броеница
(религия/бит)
- Старецът бавно прехвърляше зърната на кехлибарената си броеница.
(преносно)
- Броеница от светлини се виждаше по крайбрежния булевард.
Как се пише броеница
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:броя
Произлиза от глагола 'броя' + суфикс '-еница'. Първоначалното предназначение е свързано с отброяване на молитви.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кехлибарена броеница
- прехвърлям броеница
Фразеологизми:
- бърборя като броеница