Енциклопения на българския език

лепкав

[ˈlɛpkɐf]

лепкав значение:

1. (пряко) Който има свойството да лепи или да се задържа здраво при допир; покрит с лепило или подобно вещество.
2. (метеорология) За въздух или топлина – който е влажен, задушен и предизвиква изпотяване.
3. (преносно) Който е досаден, натрапчив и трудно може да бъде отпратен (за човек или поглед).
Ударение
лѐпкав
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
леп-кав
Род
мъжки
Мн. число
лепкави
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лепкав

(пряко)
  • Ръцете му бяха лепкави от меда.
  • Използвах лепкава лента, за да поправя кутията.
(метеорология)
  • Навън беше горещо и усещането беше за лепкава жега.
  • Въздухът в тропиците е тежък и лепкав.
(преносно)
  • Той хвърляше лепкави погледи към нея.
  • Не можех да се отърва от лепкавото му присъствие.

Как се пише лепкав

Грешни изписвания: лебкав, лепкаф, лепкъв
Думата се пише с п (проверка: 'лепя') и окончание -ав. При изговор крайното 'в' се обеззвучава до 'ф'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:lьp-
Свързано с корена *lьp- (лепя, прилепвам), общ за славянските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лепкава течност
  • лепкава кал
  • лепкава пот
Фразеологизми:
  • лепкави пръсти
лепкав : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник