Енциклопения на българския език

легитимиране

[lɛgitimiˈranɛ]

легитимиране значение:

1. (администрация/право) Действието по установяване на самоличността на лице чрез представяне на официални документи.
2. (политика/право) Признаване или утвърждаване на нещо като законно, правомерно или официално (легитимно).
Ударение
легитимѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ле-ги-ти-ми-ра-не
Род
среден
Мн. число
легитимирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на легитимиране

(администрация/право)
  • Полицаят поиска легитимиране на всички присъстващи в залата.
  • За влизане в сградата се изисква легитимиране с лична карта.
(политика/право)
  • Изборите послужиха за легитимиране на новата власт пред света.
  • Процесът на легитимиране на незаконните постройки ще отнеме време.

Антоними на легитимиране

Как се пише легитимиране

Думата се пише с е в първата сричка и и в следващите, следвайки латинския корен leg- и наставките.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:legitimus
Отглаголно съществително от 'легитимирам'. Коренът е латински 'legitimus' (законен), през западноевропейски езици (френски 'légitimer', немски 'legitimieren').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • легитимиране с лична карта
  • легитимиране на властта
легитимиране : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник