Енциклопения на българския език

узаконяване

[uzɐkoɲavɐnɛ]

узаконяване значение:

1. (право) Процес на придаване на законна сила или правна валидност на нещо (документ, строеж, действие).
Ударение
узаконя'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-за-ко-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
узаконявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на узаконяване

(право)
  • Предстои узаконяване на незаконно построените сгради в квартала.
  • Процедурата по узаконяване на дипломата отне няколко месеца.

Синоними на узаконяване

Как се пише узаконяване

Започва с у- (представка за придобиване на качество), а не с 'о-'. Съдържа променливо я (узаконявам -> узаконен).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:закон
Отглаголно съществително от глагола 'узаконявам', който произлиза от корена 'закон'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • последващо узаконяване
  • акт за узаконяване
узаконяване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник