Енциклопения на българския език

кълка

[ˈkɤlkɐ]

кълка значение:

1. (анатомия) Горната част на крака от таза до коляното; бедро.
2. (анатомия/разговорно) Страничната част на таза; хълбок.
Ударение
къ̀лка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
къл-ка
Род
женски
Мн. число
кълки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кълка

(анатомия)
  • Удари се лошо в дясната кълка.
  • Месото от кълката е най-подходящо за печене.
(анатомия/разговорно)
  • Сложи ръце на кълките си и го погледна строго.

Синоними на кълка

Как се пише кълка

Грешни изписвания: калка
Пише се с ъ (кълка), а не с а. Проверката може да стане с формата за мн.ч. кълки, където звукът е ясен.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kъlkъ
Наследствена дума от праславянски произход *kъlkъ (бедро, хълбок).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пилешка кълка
  • въртя кълки
Фразеологизми:
  • удрям го на кълка

Популярни търсения и запитвания за кълка

кълка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник