Енциклопения на българския език

кръстител

[krɐˈstitɛl]

кръстител значение:

1. (религия) Човек, който извършва тайнството свето кръщение.
2. (библейски) Епитет на Йоан Предтеча, който е кръстил Исус Христос в река Йордан.
Ударение
кръстѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кръс-ти-тел
Род
мъжки
Мн. число
кръстители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кръстител

(религия)
  • Свещеникът влезе в ролята на кръстител за младото семейство.
(библейски)
  • Свети Йоан Кръстител е една от най-почитаните фигури в християнството.

Синоними на кръстител

Как се пише кръстител

Грешни изписвания: кръститил, крастител, кръстйтел
Коренът е 'кръст', пише се с 'ъ'. Наставката е '-ител' (деятел), не '-етел' (освен в изключения).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кръстъ
От глагола 'кръстя' (кръщавам) + наставка '-тел'. Калка (превод-заемка) от гръцкото 'Baptistēs' (потапящ, кръщаващ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Йоан Кръстител
  • Свети Йоан Кръстител