кречетало
[krɛt͡ʃɛˈtalo]
кречетало значение:
1. (бит) Дървен уред, който при въртене издава силен, тракащ звук. Използва се в народните обичаи или за плашене на птици.
2. (преносно) Човек, който говори много, бързо и безспирно; бъбрив човек.
- Ударение
- кречета̀ло
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кре-че-та-ло
- Род
- среден
- Мн. число
- кречетала
Примери за използване на кречетало
(бит)
- На Сирни Заговезни децата въртяха кречетала около огъня.
- Звукът на кречеталото се чуваше от лозето.
(преносно)
- Голямо кречетало е, не млъкна цяла вечер.
- Тя е известна като кречеталото на квартала.
Синоними на кречетало
Антоними на кречетало
Как се пише кречетало
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:крекам
Звукоподражателен произход. Свързано с глагола „крекам“, „крещя“ и съществителното „кряк“. Наставката *-ло* обозначава оръдие/инструмент.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дървено кречетало
Фразеологизми:
- Устата му е като кречетало